Обещанието да пиша тук пак не спазих, но тази година безспорно беше най-лудата в живота ми – много житейски завои, много важни решения, много абсурди и много, ама много инат. Инат, за да остана и този път в България; инат, с който да се хвърля в нов проект; инат, с който да спасявам тоновете нужен ентусиазъм, когато е безбожно трудно. Много издръжливост, на която не знаех, че съм способна. Почти цяла година с обща почивка, която е по-малко от седмица и работни дни, които често бяха между 12 и 18 часа. Спрях да отлагам неща, защото нямаше време за отлагане. Спрях да задълбавам в минали и непроменими решения, спрях да се страхувам от взимането на големи такива в настоящето, пак защото време за страх нямаше. Затова и започнах да прекалкулирам маршрутите си веднага, без обвинения или самообвинения. Понеже изгубеното време в компромиси винаги ще си остане изгубено време, ако не носи уроци :)

Конференциите

През 2015-та участвах в организацията на общо 9 конференции, направих лекции на други две – WordCamp Finland и WordCamp Sofia. За първи път имаше и QA: Challenge Accepted, a след добрата обратна връзка, в момента подготвяме второто издание на събитието.

IТ Турнето се случи за трета поредна година и този път спря в Пловдив, Бургас, Варна, Русе, а имахме и завръщане в любимото Търново. Навсякъде помощта от местни ентусиасти беше страхотна, а в повечето градове познатите ни зали отесняха. На VarnaConf направихме тестовo два паралелни лекционни потока за първи път. Без екипа от доброволци обаче, без постоянството на една групичка от тях, едва ли щяхме да имаме енергията да продължим с идеята да подобряваме стъпка по стъпка средата наоколо. И няма как да не съм благодарна, че мога да работя с такива хора :)

С Васил отново бяхме основни координатори на OpenFest, като мащабите бяха съвсем различни. От около 1700 посетители през 2014-та година, този път бяха между 2500 и 3000 човека, смяната на познатия Интерпред със Зала България също не беше лека от гледна точка на логистика и техническо обезпечаване. Екипът от доброволци беше от около 60 човека – ентусиазирани, отговорни и щъкащи неуморно. Въпреки цялата горчилка, която успях да събера след събитието през 2014-та, понякога оставането е на инат. Понеже промените се случват с инат и постоянство, никога сами и никога само с бездействен шум.

CoKitchen, готвенето и блоговете

CoKitchen беше проект, който обмислях в продължение на доста време. Смел, комплексен, работещ на няколко пазара. Проект, който се опита да тръгне и оцелее, въпреки поредица от типично български абсурди. Беше вдъхновен от желанието да готвя, изгубения навик от последните няколко години, както и липсата на добра храна на пазара. Повече за идеята може да пррочетете и в това интервю с мен :)

Ще излъжа, ако кажа, че не знаех колко ще е трудно. От друга страна, подкрепата от приятели, познати, че и дори непознати е едно от нещата, заради които си заслужава целият екип да работи на ръба на силите си толкова често. Големите промени са от нещата, които не стават бързо, нали? :)

Пътищата

Попътувах доста, в никакъв случай достатъчно. Появата на CoKitchen, скоростта, с която се случваха нещата около него, някак ограничиха пътуването. На няколко пъти си откраднах време за вдъхновение в Берлин, в началото повече като импулсивно бягство, а след това като поредната разходка до друго вкъщи. Открих Белград. Припомних си колко всъщност обичам да пътувам и пристигам сама.

За първи път пътувах до Финландия, разгледах Тампере и Хелзинки. Пих истинска сима. Запознах се със страхотни хора, реших да отида отново, някой ден по-нататък. Не стигнах до планираната Севиля, заради умора се отказах и от любимите коледни немски базари.

Книгите

Много ми се искаше да чета повече, но годината така се подреди, че време намирах само докато пътувах. Завърших само 16 книги, а за тази година си поставих по-реалистична цел. Преоткрих леката художествена литература в натоварени моменти, задълбах в издания на кулинарна тематика. Последното, тъй като планирам в CoKitchen да има освен библиотека, мъничка магазинна част с подбрани книжки. Такива, които аз и екипът сме чели, които можем да препоръчаме.

“Хубавите неща се случват или ненормално бързо, или много бавно”

Хубавите неща не могат да ни се случат, когато умовете ни са закотвени в стари и натоварени отношения, служебни или лични. Имам тенденцията често да бъда твърде търпелива, заради начина, по който “нещата могат да бъдат”. Или по-скоро ми се иска, неясно дали това е възможно. От уроците на миналата година беше да започна да вземам от онези най-важни и често финални решения окончателно и бързо – отказвайки мечтана от години позиция в още по-мечтана компания, приключвайки безкрайно дълги и тежки отношения в личен план.

А какво точно искаш?

Това по-горе беше въпросът, който (си) зададох в много ситуации през 2015-та. Използвах го като филтър, за да спестя време. Ако нещо не влиза в графата “искам”, то тогава не е на дневен ред. Ако е в графата “не знам искам ли”, отново. Нищо хубаво не се получава или създава с частична увереност и вяли усилия :)