Равноденствие
Отиде си. И беше време. И с мен е тъй. И ми е мъчно. И прав си ти. И е съвременно. Очаквах го. И ми е мъчно. И е Любов. И все я няма. И има друг. И ми е мъчно. И има друга. И сме двамата. Отивам си. И пак е същото. Ноемврийско, по […]
Отиде си. И беше време. И с мен е тъй. И ми е мъчно. И прав си ти. И е съвременно. Очаквах го. И ми е мъчно. И е Любов. И все я няма. И има друг. И ми е мъчно. И има друга. И сме двамата. Отивам си. И пак е същото. Ноемврийско, по […]
Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях – най-лошият от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника. Да ти преседнат глътката и залъкът. А в нощите, в които му е празно, да те вини, че си му дала ябълка. Да те обича, ала […]
Сред многото непубликувани статии в този блог стои и едно любимо и скъпо за мен стихотворение. Не е от онези най-известните, та искам да го споделя с повече хора. Чист понеделник – Георги Константинов И аз съм си казвал: ще почна отново. От чист понеделник. От първа бразда… Но дните предишни ме гледат сурово. И […]
Имам едно много любимо стихотворение на Миряна Башева, днес ми се прииска да го споделя и тук :) Тежък характер Като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар меден грош все те нося по мене, нищо, че ми тежиш, от глава до колене нищо, че ме болиш! Като знак за […]