Глобализация, медии и концентрация на капитал

Ето и третата публикация, свързана с концентрацията на капитал в медиите. Целта ѝ е да обясни връзката между глобализационните процеси и концентрацията на медийна собственост. Ако сте пропуснали първите две публикации – ето ги:

1. Концентрация на медийна собственост – защо?
2. Концентрация на медийна собственост – функции на медиите

media and globalization

Глобализация и глобализационни процеси

 1. Какво е глобализация

 Глобализацията е процес, при който се създават световни социални връзки и пространства, получава се взаимодействие между различните културни  и икономически системи и се формира наднационално и наддържавно световно общество[1]. Според Роланд Робъртсън, британски социолог, глобализацията е преди всичко културен процес, в който чрез глобалното съзнание се постига единство на света. Важно е да се отбележи обаче, че глобализацията е процес със спорен ефект.

2. Глобализационни процеси в обществото

 Глобализацията се случва на няколко нива и е технолологическа (преодоляване на географски и социални разстояния), информационна – свързана с развитието на информационните технологии и Интернет. Трето ниво на глобализацията е виртуалната глобализация, която се свързва в глобалната и виртуална употреба на различни технологични приложения, социални контакти и поведенчески модели, развиващи се в Интернет. Културната глобализация пък се свързва с конвергенцията на глобалната култура, но и възможностите за запазване на локалните културни стилове, практики и образци[2]. Икономическата глобализация характеризира движението на транснационалните парични потоци и разрастването на икономическата дейност. Глобализацията предоставя на новите икономики възможност за бързо израстване чрез достъп до чужди пазари.

3. Глобализация, медии и концентрация на капитал

  Именно икономическият аспект на глобализацията засяга медиите и тяхната собственост – големи корпорации оперират на международни пазари, използвайки положението на господстващи играчи в индустрията. Това е предпоставка за създаване на монополистичен пазар, тъй като малките местни компании са неравностойни на корпорациите и биват или погълнати, или изхвърлени от пазара. Бариерите за навлизане на пазара, които поставят транснационалните компании са практически непреодолими, което директно влияе на разнообразието на информационни източници, гледни точки и като цяло – медийния плурализъм.

Глобализиращото се общество, главоломното развитие на нови технологии и завземането на нови пазари обаче води до концентрирането на капитал. Икономическата криза от последните години също оказва влияние на вече започналите процеси на сливане и концентрация в българското медийно пространство. Наблюдават се следните тенденции, с които се характеризират медийните пазари и индустрия през последното десетилетие – конвергенция на технологично и индустриално ниво, вертикална и хоризонтална концентрация на собственост, комерсиализация, търговско влияние (собственици и рекламодатели) влияят върху съдържанието и други[3]. Концентрирането на собственост може да е хоризонтално – собственост и обединяване на капитала между медийни предприятия от същия вид; вертикално – собственост и обединяване на капитала между различни предприятия и компании, развиващи дейност в областта на производството и разпространението; диагонално – собственост и обединяване на капитала между различни медийни предприятия, участници на медийния пазар, като телевизия, печат, Интернет и други[4]. Обединяването пък е стъпка към надмощие на пазара, монопол на цените или просто оцеляване.

То е наложено от икономически и технологични фактори – ресурсите, които са необходими за предоставянето на качествена информация са големи. Представителите на глобализиращото се общество са придирчиви и имат избор, следователно търсят качествен информационен продукт. За да им бъде даден, трябва да бъде направено вложение в нови технологии, добри специалисти и покупка на интелектуални продукти. Печалбата става решаващ фактор за медийните предприятия, което ги прави зависими от пазара на рекламодателите. В голяма част от страните в Западна Европа медийният сектор осигурява между 3% и 5% от БВП[5], което води до приоритизиране на икономическата функция на медиите. В този случай е спорно дали това противоречи на публичните интереси, които са сякаш втори по важност.

Макар и скъпи, медиите са добро вложение, защото функциите, които изпълняват могат да бъдат използвани с политически цели, за пропаганда, за дезинформация, за реклама.

4. Зараждането на Open Source Journalism

Терминът open source journalism няма буквален превод на български. Използва се за означаване на гражданска журналистика, публикувана в Интернет[6]. Заражда се през втората половина на 90-те години на миналия век, като отговор на традиционните медии, които не дават възможност за толкова бърза обратна връзка или навременна редакция. Основното предимство на този тип журналистика обаче е личната гледна точка и разнообразието на новини. Коментарът често не е разграничен от фактите, а пишещите са готови да застанат с името си зад казаното, без да има редакционен натиск. Блоговете са места за такъв тип журналистика, противопоставяща се на масовата с интересна и често всестранно разгледана информация, често пропусната в информационния поток на традиционните медии. Те се явяват независима икономически алтернатива, което прави доверието в тях по-голямо. Те могат да бъдат допълвани от четящия, което ги прави интересен форум за споделяне.



[1] Пешева, М. и колектив, Речник Думите на медийния преход, София 2010

[2] Цит. по Пешева, М. и колектив, Речник Думите на медийния преход, София 2010

[3] Цит. по Тодоров, П., Медиите в кризата и кризата в медиите, Годишник УНСС 2010

[4] European Audiovisual Observatory. Television and Media Concentration, Strasbourg, 2001, c. 1-10

[5] Doyle, G., Media Ownership: Concentration, Convergence and Public Policy, 2002

[6] Gillmor, D., We The Media, 2004

Източник на изображението – тук

4 thoughts on “Глобализация, медии и концентрация на капитал

    1. Здравейте, Силвия!

      В момента не съм в България и нямам достъп до въпросната книга, за да установя какви са неточностите в моите цитати. Ще съм изключително благодарна да ги отбележите, за да мога да Ви цитирам коректно и според приетите стандарти.

      Поздрави,
      Яна

      1. Zdraveite Yana,
        Purvo pozdravlenia za vashiat blog mnogo e interesen. Ponege i az sum izvun Bulgaria i sluchaino popadnah na Vashata stranitsa s ugas ustanovih che citiranoto ot Vas proizvedenie v citat 3 se sudurga niakolko stranici i figuri, sobstvenoruchno napraveni ot men, bukvalno copy paste ot moiata nauchna razrabotka, koiato e zashtitena i publikuvana niakolko godini po-rano, i nai-nepriatnoto ot vsichkoe che avtorut ne me e citiral ili vkluchil v izpolzvanata literatura, koeto e nedopustimo. Razbira se tova niama nishto obshto s Vas, prosto za men e edin dosta nepriaten i nekolegialen fakt.
        Pozdravi

        1. Здравейте отново!
          Ангажирам се да поправя цитата веднага, след като се сдобия с книгата Ви, темата продължава да ме интересува. Неприятно е и напълно Ви разбирам, благодаря за коментарите!

          Поздрави,
          Яна

Leave a Reply to Yana Petrova Cancel reply