От много време съм обещала да напиша този пост, включващ част от нещата, за които беше дипломната ми работа (те даже дипломите раздадоха, аз още се моткам). Ако се върна назад и си спомня как си харесах темата за концентрацията на медийна собственост, ще е при един репортаж на Ал Джазира, разказващ за положението в Италия. Ето го и него Listening Post: The Listening Post – Italian media / Egyptian blogosphere. Тогава трябваше след дебати по време на упражнения, да преценим кои са най-силни – регулаторите, аудиторията или медиите. Друга тема, която оставям за по-натам :)

Всъщност темата за концентрацията на медийна собственост и последиците, свързани с този процес не спират да са актуална тема сред медийни анализатори, политици и юристи вече няколко години. Процесът представлява сливане на капитали, след което голям брой медии стават собственост на няколко големи корпорации и медийни конгломерати. Глобализационните процеси и бързото технологично развитие, регулационните мерки и социо-културното развитие са основните причини за концентрацията на капитала и медийната собственост. Развитието на самия процес на концентрация обаче поражда въпроси, свързани с редакционната независимост, медийните стандарти и свободата на пресатa. Съществува риск медиите да се превърнат във враг на своята аудитория, представяйки необективна и едностранчива информация, работейки основно за един от пазарите (този на рекламодателите), на които по дефиниция оперират. Това е предпоставка за създаването на неконкурентен пазар, туй като се поставят на практика непреодолими бариери за навлизане на медийния пазар.

На световно ниво 90% от медиите са собственост на само 6 корпорации – Bertelsmann, Disney, General Electric, News Corporation, Time Warner и Viacom.

Съвременната демокрация по дефиниция е обвързана с плурализма на идеите и мненията и публичността, символ на прозрачност. Един от рисковете при концентрация на капитал медийния сектор е, че информацията, която достига до аудиторията е лесно манипулируема. Медиите са проводник на настроения, нагласи и течения. С властта, която имат, особено през последните години, когато информационните източници са безкрай, а комплексността на цялата налична информация не може да бъде обхваната и възприета от човешкото съзнание, медиите са тези, които „отсяват” нещата, за които да се знае, мисли и говори. Макар и скъпи, те са добро вложение, защото функциите, които изпълняват могат да бъдат използвани с политически цели, за пропаганда, за дезинформация, за некоректна реклама. Обединяването пък е стъпка към надмощие на пазара или просто оцеляване. Финансовите облаги не са за пренебрегване, защото в голяма част от страните в Западна Европа медийният сектор осигурява между 3% и 5% от БВП.

По-нататък продължавам с разни подробности по темата, като основно ще разгледам концентрацията на капитал на българския медиен пазар :)