Концентрация на медийна собственост

От много време съм обещала да напиша този пост, включващ част от нещата, за които беше дипломната ми работа (те даже дипломите раздадоха, аз още се моткам). Ако се върна назад и си спомня как си харесах темата за концентрацията на медийна собственост, ще е при един репортаж на Ал Джазира, разказващ за положението в Италия. Ето го и него Listening Post: The Listening Post – Italian media / Egyptian blogosphere. Тогава трябваше след дебати по време на упражнения, да преценим кои са най-силни – регулаторите, аудиторията или медиите. Друга тема, която оставям за по-натам :)

Всъщност темата за концентрацията на медийна собственост и последиците, свързани с този процес не спират да са актуална тема сред медийни анализатори, политици и юристи вече няколко години. Процесът представлява сливане на капитали, след което голям брой медии стават собственост на няколко големи корпорации и медийни конгломерати. Глобализационните процеси и бързото технологично развитие, регулационните мерки и социо-културното развитие са основните причини за концентрацията на капитала и медийната собственост. Развитието на самия процес на концентрация обаче поражда въпроси, свързани с редакционната независимост, медийните стандарти и свободата на пресатa. Съществува риск медиите да се превърнат във враг на своята аудитория, представяйки необективна и едностранчива информация, работейки основно за един от пазарите (този на рекламодателите), на които по дефиниция оперират. Това е предпоставка за създаването на неконкурентен пазар, туй като се поставят на практика непреодолими бариери за навлизане на медийния пазар.

На световно ниво 90% от медиите са собственост на само 6 корпорации – Bertelsmann, Disney, General Electric, News Corporation, Time Warner и Viacom.

Съвременната демокрация по дефиниция е обвързана с плурализма на идеите и мненията и публичността, символ на прозрачност. Един от рисковете при концентрация на капитал медийния сектор е, че информацията, която достига до аудиторията е лесно манипулируема. Медиите са проводник на настроения, нагласи и течения. С властта, която имат, особено през последните години, когато информационните източници са безкрай, а комплексността на цялата налична информация не може да бъде обхваната и възприета от човешкото съзнание, медиите са тези, които „отсяват” нещата, за които да се знае, мисли и говори. Макар и скъпи, те са добро вложение, защото функциите, които изпълняват могат да бъдат използвани с политически цели, за пропаганда, за дезинформация, за некоректна реклама. Обединяването пък е стъпка към надмощие на пазара или просто оцеляване. Финансовите облаги не са за пренебрегване, защото в голяма част от страните в Западна Европа медийният сектор осигурява между 3% и 5% от БВП.

По-нататък продължавам с разни подробности по темата, като основно ще разгледам концентрацията на капитал на българския медиен пазар :)

 

3 thoughts on “Концентрация на медийна собственост

  1. All right !
    Италианците имат една подходящо поговорка :
    “Chi va piano, va lontano” / Който върви бавно, стига далече / .
    Но не бива и да се пълзи . :)

Leave a Reply