Чист понеделник

Сред многото непубликувани статии в този блог стои и едно любимо и скъпо за мен стихотворение. Не е от онези най-известните, та искам да го споделя с повече хора.

Чист понеделник – Георги Константинов

И аз съм си казвал:
ще почна отново.
От чист понеделник. От първа бразда…
Но дните предишни ме гледат сурово.
И спират ме думи, покрити с ръжда.
И горска пътека, забравена вече,
ме дърпа да тръгна през ланския сняг…
И в стария шлифер откривам билетче
за минала драма,
за вчерашен влак.
Морето ме люшка с тревожна насмешка –
в дълбокото плувам, а пояс не взех…
Но тъй ми е нужна случайната грешка!
Не бих я сменил
за планиран успех.
Кога стана сряда?… Живея съдбовно
в средата на път, на любов, на пожар…
И пак си повтарям:
ще почна отново.
От чист понеделник. От нов календар…

И още лирика от Георги Константинов

Leave a Reply