Преди около два месеца, докато си разказвахме истории с приятел, забелязахме как търсим описани събития из блоговете на общи познати, за да си припомним времето и детайлите около тях. И трябва да призная – неща се забравят, а макар и да помня невероятно много нужни и ненужни истории, след време някои ми убягват.

Като дете пробвах няколко пъти да имам дневник, но нямах нужното постоянство, а вероятно и необходимост да го поддържам. От новогодишните ми обещания тази година е да пиша по-често тук, както и в Sweet Things, а през януари да започна и поне един от проектите, планирани през последните няколко години. За да може от сега нататък, когато си разказваме истории, да се “търсим” из нашите си блогове.

Моята минала година започна с тази песен, предполагам и затова беше толкова луда. Много пътувания, много изненади, много прекрачвания на граници. Много изводи :)

Ето и част от уроците, които 2014-та година ми донесе:

1. Имаме твърде малко време, за да го губим цялото в компромиси. Примиряването с неща, които не ни правят щастливи в един момент ни отнема чувствителността и спираме да забелязваме абсурдите. Бавничко се сваряваме като жаби, без да усетим :)

2. Има хора, които всъщност не искат да бъдат разбрани. Искат внимание, понякога грозно крещят за него, а в неудовлетворението си скапват хубави неща, завличат ги. И са способни с постоянството си да отместят от пътя си стойностни хора.

3. Работните отношения са като връзките – ако ценностните ви системи са коренно различни, безкрайните разговори или също толкова безкрайното обидено мълчание едва ли ще променят нещо – след няколко дни се усеща една обреченост.

4. Всяко непознато нещо е страшно, преди да се хвърлим в него. И тук един урок на повече от година – ако те е страх от кучета, вземи си най-голямото и страшно куче, заживей с него, сприятелете се. После спира да те е страх от кучета :)

5. Понякога ни трябват повече от десет години да се засечем с някого. Когато сме на 16, сякаш имаме времето и търпение за това чакане. После започва да ни плаши една загнездила се фраза от случайно намерено стихотворение – “аз остарях/ти не порасна”. Твърде рядко имаме десет години.

6. Среднощните разговори са най-хубави на тераси, тепета и в дъждовни летни дни. Може да се оцелее и седмици на отложени споделени спомени, кафе, тук-там малко вино :)

7. Няма неща, които да не могат да се случат с добър екип и постоянство. От постоянството понякога боли физически, от непостоянството обикновено страдат хората около нас.

8. Преумората и системното разочарование ни правят други хора. Тези други хора трябва да си починат, да се поглезят, чак тогава да продължат.

9. Утре започва от днес. Никой няма да ни върне изгубеното време, тъжно прекараното време по празниците или отложените заради изчакването на някой друг пътувания. Онази поговорка с оправданията и намирането на начини е дяволски вярна. И пак се връщаме на компромисите :)