От няколко години все се каня да споделя малко разсъждения за отговорността. От няколко години основният начин, по който филтрирам хората около себе си е (не)способността им да поемат отговорност за решенията и действията си.

Бягането от отговорност обикновено стоварва няколко тона неща, често неочаквано, върху хората, които са избрали да не бягат. Случва се по максимално нечестен начин.

Бягането от отговорност обикновено не е единичен акт – даден човек или го прави системно, или никога. И причината често да оставяме такива хора около себе си е опитът да им намерим оправдание. Обаче намирайки оправдания, не насърчаваме промяна. Оставяме отрова в раната и се чудим какво ще покоси следващия път :)