След публикацията, с която поставих началото на темата за концентрацията на медийна собственост в този блог, продължавам с още една част от дипломната ми работа. Ако се интересувате от темата, споменатите по-долу източници биха ви били и полезни, и интересни. Тук е мястото да предупредя – ако някой мисли да използва части от писанията ми, редно е също да посочи източника. Разработката ми се съхранява с цел бъдещи сравнения, по-добре е да не рискувате да бъдете обвинени в плагиатство :)
Функции на медиите
Едно от основните права, които има всеки един човек по света, е правото на истинна, обективна и пълна информация. Медиите, традиционни или нови, са основните източници на информация за обществото и индивида в частност. За медиите обаче може да се заключи, че са икономическа комерсиална институция, която притежава и съществени неикономически цели[1]. Медиите защитават икономическите си интереси, които са задължителни за всяка една икономическа институция, но и притежават възможността да въздействат на обществените нагласи и съзнание както никоя друга институция на публичността. Спорно е всъщност коя от функциите доминира. Според немския изследовател Роланд Букарт, основните области, в които медиите функционират са три – социална, икономическа и политическа. Заедно с това те реализират и информационната функция, чрез която действат в ползва на трите сфери, изброени по-горе[2].
1. Социални функции
Съвременната демокрация сама по себе си е обвързана с плурализма на идеите и мненията и публичността, символ на прозрачност. Медиите пък са проводник на ценности, нагласи, чувства и представи за света[3]. Концентрацията на подобна власт каквато те осигуряват, в ръцете на ограничен брой хора, би могла да доведе до монопол върху информацията, която пък да може да бъде “поръчана и платена” по-лесно.
Медиите имат силата да създават и променят нагласи, като насочват вниманието към определени събития или представят и подсилват конкретни мнения. Влиянието на медиите върху аудиторията, било то умишлено или не, се изразява в способността им да акцентират вниманието върху теми, които те самите определят за значими. Според Бърнард Коен медиите не казват на хората какво да мислят, но им казват за какво да мислят.
През последните години, когато информационните източници са безкрай, а комплексността на цялата налична информация не може да бъде обхваната и възприета от човешкото съзнание. Медиите са тези, които „отсяват” нещата, за които да се знае, мисли и говори. Професор Манфред Рюл е първият учен в немскоезичното пространство, който създава системно ориентирана теория за журналистиката. В труда си „Журналистика и общество. Състояние и проект за теория”[4] Рюл разглежда журналистиката като „социална система, която се намира в разнообразни взаимовръзки с една селектирана околна среда”, като основната функция той вижда „в изграждането и даването на разположение на теми за публичността”[5]. Редуцирането на социалната комплексност съвсем съзнателно може да бъде манипулирано, като темите, които стават известни са икономически удобни. Медиите могат да поднасят представи вместо факти.
Друг аспект от социалните функции на масовата комуникация и в частност медиите е социализацията, която те подпомагат. Това може да се разбира като предаването на идеали, оценки и норми на мислене и поведение, даващи възможност на индивида да живее в комплексно организираните социални системи[6]. Чрез интегративната функция, която също е част от социалните функции на медиите, се цели включване на всички социални групи с различни интереси в една. Идеята е това да подпомогне съществуването на системата като единство. Включването в тези социални системи обаче дава голяма възможност еднакви идеи да бъдат прокарвани до голям кръг хора, които да формират/приемат еднакви разбирания посредством начина на предоставяне от един конкретен източник, или при концентрация на собствеността – различни източници с еднакво ръководство, ценности и много вероятно – медийна политика спрямо крайните потребители на информация.
2. Политически функции
От изключително значение за функционирането на обществото е наличието на обществено мнение. За неговото формиране е необходимо и активното участие на медиите[7]. Те притежават възможността директно да въздействат върху съзнанието. Медиите са институции на публичността, тъй като предоставят на обществото информацията, от която то се нуждае. В същността си те трябва да бъдат и коректив – връзката между властта и хората, вид контрол. Наричани са “четвъртата власт” в държавата, защото имат важна роля за оформянето на мнението на обществото по различни теми и проблеми, но метафората е използвана също, за да подчертае, че именно медийната власт трябва да “бди” над останалите три власти, да следи за разделението им. В демократичните конституции тази роля е положена във формулата на гаранцията за свобода на пресата и мнението. Силната политическа роля на медиите проличава най-вече в моментите на социални промени и политически режими. Тогава те информират общността, но и създават в нея нагласите към промените на ценности, легитимират социални норми. Те са инструмент за социалната трансформация на обществото. Ето защо медиите, които скрито са проводник на политически или партийни интереси, застрашават обективността на предоставяната от тях информация, което се отразява върху крайния неин потребител, винаги поставен пред избори, базирани на информираност.
3. Икономически функции
Медиите, притежавайки изброените по-горе функции, свързани с обективно и коректно отношение към пазара на потребителите на информация, но и в същото време бъдейки търговски предприятия, продават своите продукти на два подпазара – този на потребителите на информация и този на рекламодателите. Те продават определен вид продукт на аудиторията си и в същото време – аудитория на рекламодателите си[8]. Именно от това идват част от заплахите за аудиторията – дали информацията, която достига до нея е обективна и всестранно разгледана, или при поднасянето ѝ от значение са били интереси, свързани с основната цел на медийното предприятие – да създаде печалба. Очаква се, че в състояние на свободен пазар конкуренцията би била голяма, което да доведе до по-високо качество на медийния продукт, плурализъм на информацията и ниски бариери за навлизане на пазара. Поради факта, че медиите и тяхното производство и разпространение са свързани с технологическото развитие обаче, оказва се, че да притежаваш медия, създаваща качествен продукт, трябва да си технически обезпечен. Цената на това е висока, което води до процес на сливане на капитали и създаването на големи медийни корпорации, опериращи на няколко пазара. Както навсякъде в икономическите отрасли, технологичното развитие налага концентрация на собствеността, а интересът към влагане на капитали в медийния сектор е голям, тъй като дава възможност за завладяване на нови рекламни пазари, а по този начин – на нови стокови пазари[9]. Рискът при концентрацията на капитал в медийния сектор обаче е голям. В последните години се говори дори за корпоративна журналистика, която често е насочена към обслужването на определени икономически интереси и която често практикува търговия с влияние в името на осигуряване на политически проекции[10].
4. Рискове
Още в началото на XX в. започват да се водят оживени дискусии за комерсиализирането на пресата. Тогава социологът Макс Вебер отделя специално внимание на връзките между икономиката и печата. Основният проблем за вестникарското предприятие, което той разглежда – по същество капиталистическо, частно и търговско, е работата за двата подпазара. През 1910 година Вебер разглежда три основни въпроса – какво отражение има стремежът към печалба на предприятието върху пресата, води ли растящата нужда от капитал до концентриране и оттук – до монополизиране на вестникарското дело[11]. Днес тези въпроси са актуални повече от всякога, защото рисковете от концентрацията на капитал са свързани с плурализма на информация и нейната обективност. Медиите с господстващо положение на световния пазар могат лесно да защитават своите корпоративни интереси, като формират обществено мнение или лобират активно за решения в тяхна полза. Те лесно могат да превърнат натрупаната пазарна мощ в медийна мощ, правейки такъв подбор на програмата си, че да я превърнат в добра опаковка на рекламни съобщения[12]. Аудиторията, която не е достатъчно защитена от подобни влияния, не е критична, или просто не е достатъчно информирана за крупните интереси, които стоят зад медиите, е уязвима. Информацията, която достига до нея е плод на един монополистичен пазар, който поставя бариери, непозволяващи на нови „играчи” да се включат директно в производството и разпространението на медийни продукти. Това лишава аудиторията от разнообразна информация, която ѝ се полага като основно човешко право. Създаването на едно динамично общество е преди всичко резултат от наличието на реална демокрация, която от своя страна включва икономически и политически свободни медии[13].
[1] Тодоров, П., Медиите в кризата и кризата в медиите, Годишник на УНСС, 2010
[2] Златева М., Мостове към консенсуса, София 2008
[3] Филева, П., Медиен мениджмънт, София 2009
[4] Ruhl, Manfred. Journalismus und Gesellschaft. Bestandsaufnahme und Theorieentwurf. Mainz: Hase & Koehler, 1980
[5] Златева, М., Мостове към консенсуса, София 2008
[6] Златева, М., Мостове към консенсуса, София 2008
[7] Цанкова, Св., Въведение в медиазнанието, София 2007
[8] Тодоров, П., Етюди по иновации в масмедиите, София 2003
[9] Филева, П., Икономика на средствата за масови комуникации, София 1999
[10] Д-р Иво Инджов, медиен експерт и политолог, http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=11366
[11] Цит. по Филева, П., Икономика на средствата за масови комуникации, София 1999
[12] Цит. по Филева, П., Глобализация и медии, София 2003
[13] Цит. по Тодоров, П., Медиите в кризата и кризата в медиите, Годишник УНСС 2010
Like this:
Like Loading...
