Рециклиране и разделно изхвърляне на боклук

Когато бях мъничка, обожавах да гледам детските филмчета по Канал 1. Често се налагаше да изтърпя “Улица Сезам”, която никога не съм обичала (само Елмо и Бисквитеното чудовище ми бяха симпатични). Едно от малкото полезни неща, които научих от това предаване обаче беше, че ако събираме хартия и я връщаме за рециклиране, при един тон върната хартия бихме спасили 16 големи дървета от изсичане. Този факт го помня близо 20 години.

Вкъщи си имахме специален гардероб, в който се събираше хартия, значи семейната среда също е повлияла.
Продължавам (особено сега) да не мога да изхвърля хартия, нещо започва да ме ръфа отвътре. В България я връщахме в пунктове, а имах и собствени опити за рециклиране (една от причините да си купя блендер). Вдъхновението беше от тук.

В последните месеци, научавайки неща за живота на хората в Холандия разбрах, че тук използването на дадено нещо докато то стане съвсем неизползваемо, е нещо традиционно. Когато дойде време за изхвърляне, то бива изхвърлено на правилното място. После се рециклира. Правилното място – нещо като бунище на края на града, в което има различни контейнери – големи, малки, средни. Също и хора, които те насочват кое за кой контейнер е, толкова са много. Ако носиш над определено количество за месеца, трябва да си платиш.
Интересното обаче е колко много хора ходят специално до тези места, за да изхвърлят няколко торби боклук. Ако има дрехи – те да са в контейнера за дарения. Стъкло, хартия, дърво – всичко на мястото си.

По улиците има контейнери за стъкло, разпределяш го по цветове. Стъкло не се изхвърля в останалия боклук, който се прибира само веднъж в седмицата. Също на повечето места няма големи контейнери – ако имаш боклук, той ще стои в дома ти до деня, в който се прибира. Естествено е, че се съобразяваш какво и колко изхвърляш… Пластмасовите бутилки се таксуват, когато си купуваш Cola или нещо подобно – 25 цента отгоре. След това може да ги върнеш за рециклиране, парите ти се приспадат от сметката (неща, които от много години се практикуват и в други държави). И със сигурност никой (е, пълно е с българи и румънци, не трябва да съм толкова категорична) не ги връща само заради парите.

Както и да е – харесва ми идеята толкова много неща да се рециклират и хората наистина да ги е грижа за това. Аз се чувствам полезна. Харесва ми, че има достъпни места, на които да изхвърлям нещата. Друг път ще пиша за магазинчетата “Кръговрат”.

65% от всички отпадъци, които се “произвеждат” в Холандия, се рециклират, сочат данните на Евростат за 2009 година. Повечето от останалите 35% се изгарят и се ползват за производство на електричество (източник).

Според тази статия на в. Дневник България рециклира доста боклуци. Според друга една статия страната ни не рециклира. С намигване ще отбележа, че при демографските проблеми на страната, няма защо да се притесняваме – места за нови сметища ще има достатъчно.

Виждали ли сте дърво, окичено с памперси, презервативи и торбички? И аз виждам няколко през терасата си в Пловдив. На първо място е проблемът с манталитета, а после са всички следващи. Когато една работеща система бъде създадена, ще има ли кой да я захранва?

 

 

2 thoughts on “Рециклиране и разделно изхвърляне на боклук

  1. За съжаление все още няма безболезена и неувреждаща здравето система за рециклиране на “съдържанието на черепната кутия” на не малка част от българите. А докато това не стане, съдовете за разделно събиране ще продължават да бъдат място за “неразделно събиране” на отпадъци. Дори и за немалка част от така наричащите се “столичани” /с провинциален произход и манталитет/ ..

  2. Жалко, че поради някакви задръжки от хуманитарно и “друго” естество, днес не може да се узакони и “Рециклиране и разделно изхвърляне на политическия боклук” !

Leave a Reply