Един от много ярките ми детски спомени е подготовката на една пухена бяла рокля за сватба, на която трябваше да съм шаферка. Била съм на не повече от 4 годинки, но пък ясно си спомням тона, с който шивачката повтаряше 2 дни: “това няма да стане, това няма как да стане”. Имаше предвид роклята, която пък аз очаквах със страхотен ентусиазъм и търпеливо се примириявах с безкрайното взимане на размери, меренето на недовършената рокля, по страниците закрепена с карфици (и доста боцкаща).
В последните години често чувам подобни неща: “това няма да стане, това няма как да стане, това не е възможно”. Все още не съм срещнала нещото, което няма как да стане, макар да вярвам, че го има. Повече вярвам обаче, че ако нещата не стават, то е основно заради постоянен негативизъм и недостатъчно желание да станат, мързел, страх от действие и непостоянство. И се опитвам да не давам толкова крайни оценки за нещата, свързани с други хора, защото да, думите остават.
Следващия път, преди да заключите пред ентусиазирана банда хора, които се опитват да променят или създават нещо и вярват, че това може да стане, задръжте си: “това няма да стане” за вас, ненужно е. И се запитайте “как да го направим” :)
На добър път !
Коя мисъл на Джон Стайнбек би подхождала най-добре за евентуално мото на блога :
„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.”
„Понякога мълчанието е най-красноречиво.”
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
Наскоро един господин ми каза, че няма нищо против това, че екосистемата се разрушава. Той вярва, че технологиите ще спасят човека и той ще заживее в свят, в който няма нужда от екосистема. Тогава му казах “Това няма (как) да стане”. Въобще не искам да се запитваме “Как да стане”.
Някои неща е по-добре да не стават :)